Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04 11:29 - Здравей, стари приятелю!
Автор: ivcho87 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.04 11:29


 

Здравей, стари приятелю. Пак опирам до теб, и твоята мъдрост. Душата ми отново е на дъното, и твоя е ръката, която винаги ме вади от там. Здравей, стари приятелю!

 

Всеки път, когато те срещна, се надявам да е за последно. Винаги ми обещаваш, че следващият път ще е по-лесно. Прав си.

 

По-лесно е. По-лесно е да преодолея емоцията. По-лесно е да подтисна гнева си. По-лесно е да се изправя. По-лесно е да стана по-лош човек. По-лесно е да наранявам.

 

С твоята помощ през тежките години се чувствах силен. Чувствах се мощен. Чувствах се недосегаем. Чувствах се по-силен от любовта. Чувствах се безсмъртен. И някъде измежду тези чувства изгубих себе си.

 

След първата раздяла бях съсипан. Не мислех, че живота може да продължи. Не вярвах в нищо хубаво. Доброто за мен бе мираж.

След втората раздяла нещата седяха по друг начин. Животът не беше вече толкова черен, имаше някаква светлина в края на тунела. Надеждата.

След третата раздяла всичко беше прекрасно. Умът ми вече бе готов да признае какво желае. Желаеше истинската, красива, прекрасна любов, която всеки човек заслужава, и която, за съжаление, не всеки получава. Умът искаше, тялото търсеше.

Четвъртата раздяла. Петата. Шестата... в един момент спрях да ги броя. Отново, и отново, и отново бях нараняван. Нали аз бях този, който слагаше край, нали аз бях този, който разбиваше „нейното“ сърце. Нали...

 

Малко жени са оставили трайна следа в сърцето ми. В разбиваното ми на парченца стотици пъти сърце, от което едва ли вече е останало нещо. Малко жени са запализи мястото си в спомените ми. Малко жени са се докоснали до мен. Малко жени, но колко много Тъга, Мъка и Разочарование.

 

И сега стари приятелю, отново имам нужда от теб. Душата ми отново е на дъното. И е там не заради последната раздяла. Не защото този път нещата се случваха – имаше любов, разбирателство, приятелство. Не. Този път съм при теб, защото точно тази последна връзка се оказа празна. За първи път през живота си след раздялата осъзнавам, че не съм научил нищо ново. Не съм си извадил никаква поука. Нищо не ме е изненадало. Но най-вече съм на дъното, защото осъзнах, че проблема не е в мен. Всеки път, когато съм се разминавал с любовта, се самонаказвах, мислех си, че всичко е заради мен. Но не е. Винаги съм успявал, без дори да искам, да дам на жените всичко, от което се нуждаят. И затова съм отново тук, на дъното. И вместо да се радвам, аз тъгувам. Тъгувам, защото живеем в едно болно общество. Живеем неправилен живот. Приоритетите ни са до болка объркани от масово наложеният ни от филмите и „западното“ общество начин на живот. Живеем във времена, в които кариерата и самодоказването са в пъти по-важни, отколкото природните ни дадености. Нима е по-важно да растем в работата и професията си, отколкото да създадем наследници, които да осмислят всекидневното блъскане и леенето на пот и кръв. Нима една евентуална бременност, която ще забави кариерното развитие с две или три години е достатъчно важна причина да прекратим отношенията с любимия човек, защото „характерите ни не си подхождат“? Или пък страха от хубавите чувства, които се зараждат в душите им е основание за раздяла? За съжаление отговорите на тези въпроси, а и на много други, подобни, са „да“. Този път съм на дъното, не защото съжалявам за грешният начин на живот, който съм водил. Съжалявам всички тези, които са част от него, и се вписват в описанията на модерният лайфстайл“. А реалността е една – след още няколко години, всички те ще плачат, ще се чудят „къде сбърках“, ще обвиняват държавата, системата, и бившите си гаджета, че не са им дали това, от което имат нужда. Ще се возят в скъпите си коли, ще крачат наперено из офиса, на който са мениджъри, но не и собственици. И вечер ще се прибират сами в самотна празна къща, или при партньор, с който се чувстват по-самотни от всякога. И това, стари приятелю, е тъжната истина. Ти, по-добре от всеки друг, я разбираш.

 

Колко пъти съм ти плакал на рамото, наранен от такава болка. Колко пъти други хора, като мен, са полагали глава и са ронели сълзи. Знам – безброй.

 

Да, стари приятелю, отново се обръщам към теб. Да, стари приятелю, отново се изказвам, сякаш всичко се върти около мен. Да, стари приятелю, все още съм безчувстен със сърце от камък. Да, стари приятелю, надеждата все още свети там, някъде далеч, в дъното на тунела. Да, стари приятелю, болката на отминалия живот все още ми тежи, макар вече да не го живея по този начин. Да, стари приятелю, съжалявам за всички жени, които преднамерено или не съм наранил. Но, стари приятелю, най-много съжалявам всички жени, които са ме наранили по един или друг начин. Защото несъмнено тяхната болка, осъзната или не, е в пъти по-голяма от моята. Да, стари приятелю, съжалявам и теб, защото се налага да ме изслушваш. И да, стари приятелю, живота без теб няма да съществува. Да, ти, стари приятелю – Болка, Мъка, Тъга, Отчаяние. Въпреки многото си имена, ти винаги си успявал, и винаги ще успяваш да измъкнеш душата ми от дъното.

 

Защото трябва да те срещна, за да потегля нагоре!

 

Благодаря ти!

 




Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivcho87
Категория: Други
Прочетен: 2409
Постинги: 3
Коментари: 1
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31